Това, което ме накара да предпочита депозитната система пред био-пластмасата е проучване, което направих сред различни чуждестранни източници.

 

Биоразградимите пластмаси се превръщат в популярна замяна, имайки предвид влезлите вече забрани в много държави за използване на пластмаса за еднократна употреба, в още доста държави тепърва предстои. Вместо да останат стабилни в продължение на стотици години, биоразградимите пластмаси могат да бъдат разградени от микроби и превърнати в биомаса, вода и въглероден диоксид (или при липса на кислород , метан, а не CO2).

Множество от тях са компостируеми, което означава, че не само се разграждат от микробите, но могат да бъдат превърнати - заедно с храна и други органични отпадъци - в компост.  

Терминът compostable често предизвиква много объркване. Много потребители смятат, че това означава, че могат свободно да го изхвърлят в околната среда. Това обаче не е така. Подобно на всеки друг материал, компостиращата опаковка трябва да бъде отделена от другите материали за преработка и изхвърлена правилно.

В природата био-пластмасата трудно би достигнала определената влажност и температура, които са и гарантирани в индустриалния компост. Освен това микроорганизмите, които са в индустриални компост и които разграждат пластмасата, са различни от тези в гората или морето. Ако пластмасата е сертифицирана като „Home compostable“, то тя може да се разгражда в домашен компост, но това отново не означава разграждане в околната среда.

За да се разрушат компостируемите материали, те трябва да бъдат изложени на правилните условия. Според EN13432, условията за промишлено компостиране изискват висока температура от 50-60 ° C, съчетана със сходно ниво на влажност и кислород.

 

Освен това към момента опаковките от био-пластмаса държат висока цена.

 

Повече информация по темата можеш да намериш на български тук и повече за индустриалното компостиране тук.

​